Обичам те,родино,пролет,
под накита зелен
и с първите цветя,наболи
през първи слънчев ден.
Обичам те,когато
житата позлати
и жътва закипи в полята,
и морно дишаш ти.
Обичам те,когато есен
под бистър небосвот
събира плодовете с песен
работният народ.
Обичам те и зиме-бяла
с дълбоки снегове
когато пак си разцъфтяла,
но в снежни цветове.
Когато,тиха и бежбрежна,
до своето сърце
затопляш с майчината нежност
най-малкото зрънце
Няма коментари:
Публикуване на коментар